Германски манастир „Свети Иван Рилски”
Една частица от великия български манастир „Св.Георги Зограф” на Света гора – Атон, се намира на 15-ина километра от центъра на столицата. Това е метохът „Св.Иван Рилски” до с. Герман, който е подчинен на манастирския събор на Зографския манастир.
Обителта е създадена още през Х век, по времето на цар Петър І. Историци предполагат, че е основана от Св. Иван Рилски, както гласи местна легенда. По-късно манастирът получава привилегии от византийския император Алекси І Комнин, а по време на Втората българска държава е важно книжовно средище. Разрушен от турците, той е възобновен от местното население, за да се превърне в голям духовен център през ХVІІ век и посрещне Освобождението като най-голям манастир в Софийско. През 80-те години на ХІХ век ктитор на манастира става заможният софиянец хаджи Боне Петров. Сега съществуващата църква е осветена през 1885година. Особено внимание към манастира проявява цар Фердинанд, който също става ктитор и посажда две вече над 100-годишни секвои в двора му – едната за свое здраве, другата – за здравето на току-що родилия се престолонаследник Борис ІІІ. Иконостасът на църквата е с особена стойност. Той е създаден от братята Иван и Никола Доспевски от Самоковската художествена школа.
Манастирската лозница на Германски манастир „Св. Иван Рилски”, под която Елин Пелин е „срещнал” героите на „Под манастирската лоза”, вече я няма, но преданията разказват, че тук някъде, край безименната речица в гънките на Лозенската планина, светият отшелник е престоял известно време преди да тръгне към „Великата рилска пустиня”. Говори се още, че цар Петър първо тук е потърсил Св.Иван Рилски.
Тъй като не искал да се среща с царските хора, светият човек тръгнал нагоре по една от диплите на планината. Било горещо. Спрял да почине и промълвил: ”О, Боже, водица”. Тутакси от една скала бликнало ручейче. От това време е преданието, че при царуването на цар Петър (Х век) патриарх Герман също бил по тези места – да се срещне със светия отшелник или по друг повод, не се знае, но селцето приело неговото име.
Хората почитали аязмото на Св.Иван Рилски години наред и старците разказват, че на християнски празници свещеник освещавал чешмичката и хората си наливали осветена лечебна вода. През 60-те години на ХХ век, когато разрушават стария каптаж на манастира, за да построят нов, включват в него и водата от изворчето. Сега от чешмата под ореха в манастирския двор ден и нощ пее бистра, студена струйка.
Германският манастир, който според преданията е от Х век, влиза в новата българска история със заема, който Зографският манастир в Атон отпуска на българската държава след първата национална катастрофа, за да се закупи пшеница. И тъй като няма как да се върне заемът, манастирът „Св.Иван Рилски” и други имоти в България стават собственост на Зографския манастир. Затова той е Подворие на светата Зографска обител и непресекваща легенда за Св.Иван Рилски.
Източник: selogerman.bg
Легенди
Историята на манастира „Св. Йоан Рилски” е обвита в легенди и предания. И до днес се разказва, че негов основател през Х в. бил цар Петър I и вероятно той му дал името на светеца от Рила, с когото някога много искал да се срещне.
Местните жители разказват, че тук светецът имал колиба, в която се подвизавал, преди да се отправи за Рилската пустиня.
Според преданията, това място било второто отшелничество на свети Йоан Рилски. Когато светецът разбрал, че царски пратеници идват да го отведат при царя, той се отправил нагоре по течението на рекичката, опитвайки се да се скрие. По пътя обаче ожаднял и се помолил на Бога за вода. На мястото, където се молил, веднага бликнал свещен извор, наречен аязмо. По-късно, през XV век, на същото място пренощували светите мощи на св. Йоан Рилски, докато ги връщали в Рилската света обител. За тези събития подробно разказва Владислав Граматик, който бил участник в процесията.
Владислав Граматик описва, че шествието, придружаващо мощите на светеца, спряло за почивка до река, наричана Герман, за „един ден и една нощ”. По време на престоя си там, те запалили „свещи и кандила” и извършили „молебствия”. Новината за пристигането на светите мощи бързо се разнесла и хората от околните села започнали да се събират при реката.
Владислав Граматик предава случилото се по следния начин: „Като се научиха за пристигането на светеца, жителите на околните села се събраха при реката, наричана Герман, в едно село, далеч от манастира на ден и половина път, и там го очакваха. Заедно с братята, като узна и игуменът, че светецът се приближава, дигна се с подвластните нему свещеници и дякони в манастира, взе свещи и кадила и тържествено го посрещна в гореказаното село при реката.”
Това описание свидетелства, че през 1469 година Германският манастир бил активен и действащ мъжки манастир, в който имало игумен и монаси. Манастирът вече бил известен и утвърден като важно духовно средище в района.
Местоположение
Отправи се на патешествие!
