Софийската Света гора

Софийската Света Гора е вълнуващо културно-историческо и духовно явление, свързано с разпръснатите около София манастири, които са играли важна роля в българската история, духовност и култура. Тази област, съставена от множество православни манастири и църкви, се простира в околностите на столицата София, основно в планините Витоша, Люлин, Плана и Лозенска планина. През Средновековието Софийската Света Гора придобива особена важност, благодарение на голямото количество манастири, които били построени в района. Те служели не само като духовни центрове, но и като крепости на българската култура, вяра и образование по време на османското владичество. Много от манастирите били разрушени по време на различни войни и нашествия, но някои от тях успели да оцелеят и да запазят своето значение.

Началото на манастирския комплекс Мала или Софийска Света Гора е положено през XIII в., когато са изградени повечето от манастирите в Софийско. Комплексът включва 14 манастира, разположени по протежението на планината Витоша и съседните й планини. Комплексът възниква спонтанно и се формира в продължение на векове. Главен манастир първоначално бил Бистришкият, от който днес е останала църквата „Свети Георги” в с. Бистрица. Най-значителните манастирски обители са разположени в околните на София планини, като част от тях са запазени и до днес. Това са Драгалевският манастир „Св. Богородица”, Кокалянският манастир „Св. Архангел Михаил”, Черепишкият „Успение Богородично”, Етрополският „Света Троица”, Осеновлашкият „Седемте престола” и др. Недалеч се намират и манастирите в Пернишко – Калкаският манастир „Св. Петка”, Радомирско-Радибошкият манастир „Св. Троица”, Земенският манастир „Св. Йоан Богослов”, Пещерският манастир „Св. Никола”, Брезнишко-Билинският манастир „Св. Архангел Михаил”, Ребревският манастир „Св. Никола” и Гигинският манастир „Св. Безсребреници Козма и Дамян”, Трънско-Неделнишкият манастир, Глоговишкият и Мисловшкият манастир, Годечко-Чепърлинският, Разбоишкият, Шумският, Маловският, Понорският и Василовският манастир. Около манастирите от Мала Света Гора, които през вековете са средища на народния дух и култура, постепенно се създават селища, които днес са част от София.

В началото са включени 14 манастира:

Бистришки манастир „Св. Никола“ (днес храмът „Св. Георги“ в Бистрица), разрушена крепост до манастира в местността Калугерови ливади. От времето на II Българско царство, бил е централен за Софийската Света Гора, разрушен в 1382 г.,
Бистришки манастир „Св. Петка“, от 10 век, действащ, мъжки, игумен е отец Силуан.
Бистришки манастир „Св. Петър“, от 9 век, разрушен е от турците в 14 век. Под него днес е запазена късноантична гробница от 4 век с размери 3,35 х 2,99 х 2,28 м, в която се влиза по каменни стълби от притвора. Сега е манастир „Свети Йоаким и Анна“, настоящия храм е от 1950 г., а манастирските сгради от 1977 г., действащ манастир един монах – отец Яков.
Боянска църква „Св. св. Никола и Пантелеймон“,
Владайски „Св. Петка“,
Германски „Св. Йоан Рилски“, подворие на Зографския манастир „Св. Георги“ в Света Гора, Атон.
Драгалевски „Св. Богородица Витошка“,
Железнишки „Св. Дух“,
Кладнишки „Св. Никола“,
Кокалянски „Св. Архангел Михаил“,
Лозенски „Св. Спас“,
Симеоновски „Св. Архангел Михаил“,
Студенечки манастир ”Св. Георги“,
Урвички (Панчаревски) „Св. Никола“.

Днес към тези 14, по едноименения проект за възражднето и социализирането на обителите и светите места около София от Столичната община, са приобщени и:

Буховски манастир „Света Мария Магдалена“ – 16 век, недействащ,
Буховски манастир „Свети Архангел Михаил“ – 16 век, недействащ,
Елешнишки манастир „Свето Успение Богородично“,
Курилски манастир „Свети Иван Рилски“,
Кремиковски манастир „Свети Георги Победоносец“,
Подгумерски манастир „Свети Великомъченик Димитър“,
Сеславски манастир „Свети Николай Мирликийски“ и др.