Драгалевски манастир „Успение Богородично”
Защо да посетите Драгалевския манастир? На първо място, районът е чудесен за разходка. Чистият въздух на Витоша, съчетан със спокойствието, което струи от мястото, превръщат манастира в духовно средище, в който може да откриете уединение с природата и Бога. Реката под манастира и чешмичката със студена вода носят истинска прохлада в горещите месеци, а през зимните – мястото носи топлина и уют в сърцата и душите. Драгалевският манастир е истински център за духовно презареждане.
Спокойствие, запазени сгради и страхотно изкуство ви очакват тук. А зад внушителния зид на манастира, се крие славна история. Драгалевският манастир ще ви впечатли и със своето минало.
Драгалевският манастир „Успение Богородично“ е български православен девически манастир. По-стари имена на манастира са „Света Богородица Витошка“ и „Витошка пречиста Богоматер“.
Разположен в живописна природа сред букови гори до Драгалевска река край пътя за хижа „Алеко“ и Черни връх отстои на 1 километър от софийския квартал Драгалевци и на 600 метра от софийската вилна зона Милкова кория.
Основан е от цар Иван Александър като ставропигиален манастир (т.е. подчинен пряко на патриарха), освободен от данъци, тегоби и намеса на средечките или други градоначалник и владика. Тези най-стари сведения за манастира са записани във „Витошката златопечатна грамота“ на цар Иван Шишман, дадена на манастира. Той става прочута обител, с основание е наричан „Царски манастир“ и макар да не е лавра (централен), е най-издигнатият сред 14-те манастира, образуващи прочутата Софийска Света гора.
Манастирът представлява комплекс от църква, жилищни и стопански сгради. Опожарен и запустял след завладяването на София от османските турци през 1382 г. В 1476 г. софийският болярин Радослав Мавър подновява и зографисва църквата. Надписът над входната врата и ктиторските портрети на Радослав Мавър, жена му Вида (на северната стена) и на двамата му синовете Никола и Страхил (срещу тях) са с особена стойност.
Възстановен в средата на ХV век става средище на оживена книжовна и просветителска дейност. В ХІV – ХVІ век е центърът на Софийската книжовна школа. Там са преписани и създени редица български християнски книги. Между 1562 г. и 1612 г. в Драгалевския манастир „Света Богородица Витошка“ от монаха Йов Касинец (Шишатовец) Граматик от Темешвар е направен откритият от Виктор Григорович в 1854 г. в Боянската църква препис на Поменик на българските царе (Боянски поменик на българските царе).
От Драгалевския манастир е четвероевангелие от 1469 г., в което поп Никола отбелязва манастира като „месте Царскьй обители“, напомняйки за неговото създание като царски. Четвероевангелието от 1534 г. е изписано с иждивението на терзията Милич и жена му Вела от София. Евангелието от 1648 г. е обковано със сребро от златаря Велко, който е изобразил на него 3 библейски сцени. Псалтир от XVI в., съставен от братята книжовници Данаил, Стоян и Владко, сборник със слова от XVIII и много църковни книги са дело на просветителната дейност на манастира. Някои книги се пазят в музеите на манастирите на Света гора в Атон.
В XVIII век църквата „Св. Богородица“ е украсена с нови стенописи. Иконостасът е дело на майстори от Софийско от края на XVIII век От Никола Образописов са зографисани някои от иконите в манастира. През XVII век е основано килийно училище с постоянен учител. През 1818 г. църквата е разширена на север.
През 1871 – 1872 при основаването и работата на софийския комитет Васил Левски многократно отсяда в манастира. Игумен на манастира тогава е йеромонах Генадий Скитник (Иван Ихтимански) – четник на Ильо войвода, участник в Първата легия на Раковски (1862), където се запознава с Левски. Игуменът води Левски при верни хора в града и околните села, където основават комитетите, чиито член е и той. Пренася комитетската поща и често революционните събрания стават в манастира. След ареста на Левски игуменът Генадий временно оставя расото, минава в Сърбия, среща се с Панайот Хитов и планират изпращане на чети и бунт в България. По-късно се оттегля в манастир на Света гора. Наследникът му дякон Игнатий Рилски се заловя за божиите работи, без да забравя националното освобождение. През 1873 г. той възобновява тайния революционен комитет в София.
През 1932 г. църквата е разширена с добавянето на нов наос към нея; днес нейните 2 части са едно цяло – паметник на културата от национално значение. Останалите сгради наоколо са нови, в български национален стил. Там българският екзарх Стефан изгражда резиденцията на Светия Синод, посещавана от цар Борис ІІІ Обединител и принц Кирил.
Днес манастирът е женски. До него се стига по асфалтиран път, отклоняващ се от шосето към Щастливеца.
Източник:
https://bg.wikipedia.org, https://hotelmoreni.bg/
Легенди
Хората от околността все още разказват една стара легенда, която описва основаването на Драгалевския манастир. Според това предание, някога пастири от село Драгалевци намерили в полето икона на Света Богородица. Те решили да я отнесат в църквата на селото, вярвайки, че това е правилното място за нея. Но на следващия ден, когато отново дошли на същото място в полето, за да пасат добитъка си, открили, че иконата отново се е появила там, сякаш сама се е върнала.
Тази необяснима поява на иконата на същото място породила у пастирите усещане за свещен знак от Бога. Те възприели случилото се като послание, че точно на това място трябва да бъде построен манастир. Водени от тази вяра, те се заели да събират необходимите материали за строежа. С голямо усърдие и решителност започнали да носят камъни от близката река, да събират други нужни материали и така постепенно изградили малка църква, посветена на Божията майка.
Скоро след това около новоизградената църква започнали да се заселват монаси, които искали да водят духовен живот в това свещено място. Те построили свои жилища около църквата и така с течение на времето възникнал мъжки манастир.
През вековете Драгалевският манастир придобил особено значение и се радвал на подкрепата на царската династия. Благодарение на това специално покровителство, манастирът станал известен като „царски“, като запазил тази титла и уважение през годините.
Местоположение
Отправи се на патешествие!
