Църквата „Св. Никола и св. Пантелеймон“ в кв. Бояна, София или накратко Боянската църква се отнася към типа двуетажни църкви-гробници с долен етаж, предназначен за крипта (гробница) и горен за семеен параклис. Счита се за църква към извънградската резиденция на феодала, от която тя е била част. Съставена е от три, строени по различно време, постройки, които са свързани в едно цяло.

Първата сграда, в източната част на съвременния комплекс, е църква, строена два етапа в периода X-XII век. Това е малка едноапсидна кръстокуполна сграда с вградени подпори, които формират вписан кръст. Фасадната пластиката на многостъпалните засводените ниши и арките при отворите е допълнена с т.нар. „вълчи зъби“ от поставени неортогонално керамични зидарийни тела при сводовете, тези похвати са прилагани в по-старите български храмове в Търново, Охрид и Костур. В сегашния си вид е завършена през втората половина на XII век, когато е изпълнен първият живописен слой на стенописите.

Църквата е разширена с пристроената през XIII век, като към първата сграда е добавен притвор с поменален кръстокуполен параклис на второ ниво над него. Това разширение е извършено от севастократор Калоян, вероятно управител на Средец при Второто българско царство, поради което тази постройка е наричана и Калоянова църква. Именно то определя храма към типа двуетажни църкви-гробници. При разширението и двете постройки са изрисувани наново, като новите стенописи покриват тези от XII век. Третата, най-западна част на църквата е достроена през 1882 година. По-късно селяните искат да построят по-голяма нова черква, като съборят старата средновековна и възрожденска, но тя е спасена от българската царица Елеонора.

Църквата е известна със забележителните си средновековни стенописи, между които ктиторските изображения от 1258/59 г. на севастократорската двойка Калоян и Десислава и на българското владетелско семейство от това време: цар Константин Тих Асен (1257 – 1277 г.) и царица Ирина.

В четирите пространства (наос, притвор или нартекс, предверие на първия етаж и параклис на втория) на триделната сграда са запазени стенописи, създадени между ХІ-ХVІІ в. Най-голяма площ заемат стенописите от 1258/59 г . На юг от църквата е погребана царица Елеонора Българска (1908 – 1917 г.), втора съпруга на цар Фердинанд Български (княз: 1887 – 1908 г. и цар: 1908 – 1918 г.) и своеобразната спасителка на Боянската църква от разрушение в началото на ХХ в. По царска инициатива в началото на ХХ в. е създаден парка около църквата, забележителен със своите гигантски секвои.

Боянската църква е обявена за народна старина, защитена от държавата през 1927 г. и остава действащ енорийски храм до 1954 г. През 1979 г. е включена в списъка на световното културно наследство под закрилата на ЮНЕСКО под № 42, а от 2003 г. културната ценност е филиал на Националния исторически музей.

След десетилетна реставрация Боянската църква отваря отново врати за посетители през 2006 г. От тогава до сега тя се е превърнала в една от най-посещаваните забележителности на българската столица с над 200 000 посетители годишно.

Към момента за посещение е достъпен долният етаж (наоса, притвора и предверието). Параклисът на втория етаж е затворен за консервация и реставрация.

https://bg.wikipedia.org/