Княжевският манастир „Покров на Пресвета Богородица“ в Княжево е действащ девически манастир на Българската православна старостилна църква.
Той е основан в края на 50-те години на ХХ в. от руския архиепископ Серафим Соболев канонизиран през 2016 като Свети Серафим Софийски Чудотворец. Храмовият празник на манастира, на стария парклис в Покровския корпус е на 14 октомври всяка година и съвпада със сбора на Владайски манастир, който се намира в близост. Другият престолен празник е на 31 октомври, по стар стил това е денят на св. Лука, на когото е посветен стария храм в долната част на манастира. Третият събор е на 26 февруари, денят на св. Серафим, който съвпада по нов и стар стил и на него е посветен средния храм, който е отворен всяка неделя и на големите Господски и Богородични празници (неподвижните от тях по стар стил), когато манастирът приема поклонници между 11 и 16 часа. Тази малка църква има луковичен тип купол, както и голямата и се намира над нея, над пътеката към горното гробище, откъдето се влиза и в трапезарията за миряни. На горното гробище има малък параклис-проскинитарий, наричан на руски „часовня”. Най-горния храм е вграден в стария Покровски корпус. Стопанската част е от изток, жилищната от запад, работилниците са от двете страни, а килиите на духовенството са от север. Библиотеката и архива на манастира са от мащабите на частна сбирка и не са отворени за външни читатели, но са достъпни за работа на изследователите професионално ангажирани с проучването на историята на обителта.
Манастирът е под юрисдикцията на Българската православна старостилна църква заедно с още двадесетина свети места в страната, свързани с подобни общности и по света, което не означава конфронтиране с официалната църковна институция, но изисква съблюдаване на специфични правила на вътрешния ред, както е при повечето субкултурни социални групи, в случая, обусловени поради исторически причини. Един от културните приноси на обителта е създадената през десетилетия упорит труд и молитви иконописна школа, чиито представители са: Николай Шелехов, Магдалина Начева и др.
Първата игуменка на манастира, известната Серафима Ливен, е от руски емигрантски произход, както част от първоначално постъпилите сестри, сред които е и Касиния Везенкова. Втората настоятелка от 2012 г. е Серафима Димитрова, която е от българско потекло, какъвто е и преобладаващия състав на сестричеството още от второто поколение монахини и до днес, въпреки че в обителта се предпочита носенето на апостолник, както в руските и гръцки манастири, а не на забрадка в комбинация с камилавката, като в българските. Духовниците на манастира отначало също са със смесен произход, а от следващото поколение това обстоятелство донякъде се изменя.
Смята се, че земята върху която е построен е свещена. В него се пази копие на иконата Иверска Мироточива, която се смята за чудодейна.
Източник:
www.wikipedia.org
Легенди
Манастирският комплекс включва църквата, посветена на св. Лука, както и руския старостилен манастир „Покров на Пресвета Богородица“. През Късното Средновековие броят на манастирите в софийските полски райони нараства, като един от нововъзникналите тогава е манастирът „Св. Лука“. Въпреки че той не е сред най-старите, съществуват легенди за неговото създаване, които са се предавали през поколенията и са достигнали до наши дни.
Според тези легенди, през XV век на мястото на сегашния манастир се намирала селска църква, посветена на св. Лука. Предполага се, че по време на съпротивата срещу османските завоеватели, в района се разиграла трагедия, подобна на тази в Батак. Хора от селото – жени, деца и старци – потърсили убежище в църквата, но били жестоко избити, а телата им били разхвърляни наоколо. При археологически разкопки на мястото са открити човешки кости, които впоследствие били събрани в обща гробница в днешната църква „Св. Лука“.
Легендата също разказва, че манастирът е построен на това място, защото в старата селска църква се пазели мощите на св. Лука. По-късно те били пренесени в Рилския манастир, където се съхраняват и до днес.