Кремиковски манастир „Свети Георги Победоносец”
Кремиковският манастир „Свети Георги Победоносец“ е български православен манастир над София, част от Софийската епархия на Българската православна църква. Разположен е на южните склонове на Стара планина, на 4 km северно от квартал Кремиковци в София, в местността Градището, където личат останките от крепост.
Още в началото на двора на манастира се усеща свежестта на боровата гора и невероятната атмосфера, породена от разнообразието от цветя, храсти и дървета, засадени около храма и прилежащите му сгради. Самият манастир е много добре поддържан, прави впечатление колко е чисто и подредено. Въпреки че части от манастира още се дострояват, това не отнема от красотата му.
Вероятно манастирът е построен по време на Второто българско царство, може би при управлението на цар Иван Александър, но е разрушен по време на османското завоевание. В 1493 година софийският първенец войводата Радивой го възобновява със собствени средства, в памет на двете си починали деца Теодор и Драгана. От това време датира старата църква в двора на манастира.През 1503 година покривът на преддверието на манастира е разрушен от земетресение.От ктиторски надпис става ясно, че старата църква е обновявана през 1611 година. По вид и архитектура тя представлява еднокорабна църква с притвор и полукръгла олтарна апсида.
Стенописите в стария католикон „Свети Георги“ се отличават с монументалност и въздейственост. Разлики в стила и похватите показват, че стенописите в преддверието и тези в самата църква са правени от различни зографи и по различно време.
Сред стенописите в преддверието от 1493 година се отличават изображенията на ктитора Радивой и семейството му в момента в който поднасят църквата в дар на софийския митрополит Калевит и патрона Свети Георги Победоносец. Тези стенописи са дело на ателие, принадлежащо на Костурската художествена школа, изписало също и църквата „Света Богородица Кубелидики“ в Костур.
Северната, южната и западната стена на притвора са изографисани през XVII век. Сред фреските изпъкват образите на архангел Михаил, Свети Свети Константин и Елена, светците-воини Прокопий, Теодор Стратилат и Теодор Тирон, както и моменти от живота на Богородица и на Свети Георги.
Манастирът е бил просветен и духовен център, като един от запазените там ръкописи е Кремиковското евангелие от 1497 г., писано по заръка на Калевит. Запазен е триптих с поменик от XVI век, както и дървен иконостас от XVII – XVIII век.
В 1876 година манастирът спасява и крие Ботевия четник Димитър Стефанов-Казака.
По време на съветската окупация старата църква е ползвана за конюшня на Съветската армия.
Първоначално манастирът е бил мъжки, но след Освобождението в него се заселват двадесетина монахини-бежанки от Малашевско. В резултат на това популярността на манастира се увеличава. През периода 1901-1907 година се изгражда новата голяма църква „Покров на Пресвета Богородица”, а до западната стена на магерницата е построена сграда за игуменките и от 50-те години на 20-ти век манастирът е женски.
През петдесетте години на XX век в помещенията на манастира са настанени военни, които остават там в продължение на осемнадесет години. Нанесени са сериозни щети на уникалните стенописи на средновековната църква „Свети Георги“.
В продължение на 30 години стенописите в старата църква на Кремиковския манастир са обект на реставрация от специалисти на Националния институт за паметници на културата. Ремонтирана и оздравена е и самата сграда.
Иконостасът на новата църква „Покров Богородичен“, построена в 1906 година при игумения Аглаида, е дело на дебърски майстори от рода Филипови.
През 2010 година е осветен параклис в чест на Свети Антоний от Знеполски епископ Йоан, викарий на Софийския митрополит. Свети Антоний е избран за покровител на параклиса, поради неговата роля като основоположник на православното монашество.
През 30-те години на XX век манастирът притежава огромно стопанство – над 60 работници се грижат за 700 крави, 1500 овце и 700 пчелни кошера. Половината земя на днешния комбинат „Кремиковци“ е собственост на манастира.
Днес стопанството на манастира е частично възстановено. Оглеждат се овце, кози, крави, пчели, както и се събират билки от съседните поляни. Манастирът произвежда биопродукти, които са ръчно направени.
Местоположение
Отправи се на патешествие!
