Клисурският манастир „Света Петка Параскева“ е действащ женски православен манастир в Софийската епархия на Българската православна църква. Отстои на пешеходно разстояние северозападно от село Клисура и на още около 4-5 километра от град Банкя. Намира се на върха на хълм в полите на Люлин планина. От поляната пред манастира се открива изглед към Черни връх.
Изграден е през XIII век, център на голяма лавра от скитове и манастири. Има легенда, че цар Иван Асен II поискал мощите на Света Петка Българска да бъдат пренесени в столицата Търново. Литийното шествие с мощите на светицата поспряло за почивка край сегашния Клисурски манастир и станало чудо – мястото било осветено от нетленното тяло на Света Петка. Тогава местните построили на това място църква, а по-късно и манастир.
Възстановен е през XX век като скит от руски монахини с настоятелка на обителта схиигумения Мария Дохторова (1896 – 1978). Със светско име Лидия Николаевна, после монахиня Диодора, тя е странстваща подвижница, емигрирала от Русия и монашествала в обители в разни страни; в България е духовно чедо на епископ Партений Левкийски и наставница на днешния митрополит Гавриил Ловчански, който написва нейната биография. Въздига манастирския храм „Св. Петка Търновска“ след срутване, обновен е през 1954 г. и изографисан от руски монах, рисувал и в кв. Вердикал (Банкя), но поради изгарянето на архива и амортизиране на надписите името му е неизвестно.
Наскоро в двора е изградена изящна и просторна църква-ротонда „Въведение Богородично“, която се изографисва на високо художествено ниво към 2017 г. Голяма част от манастира е покрита с външни стенописи с много надписи, изпълнени от съвременния самобитен художник монах Партений с екип от 2 жени, работещи в ярки изкуствени цветове, които привнасят особен колорит, но през последните десетилетия са оставени да избледнеят, въпреки че са привлекателни за масовия вкус.