Лозенски манастир „Свети Димитър”
Горни Лозен е от селищата, които са известни със своите многобройни църкви, параклиси и оброчни кръстове. Горни Лозен, обединено със село Долни Лозен, представляват най-голямото село в България, със 6300 живущи в двете обединени селища. Селата са в подножието на Лозенската планина, която е завършек на Средна гора и поради близостта си до Столицата, са много добре благоустроени и с достъпен транспорт. По традиция за уредбата и благолепието на храмовете в двете села от далечни времена се грижат отделни фамилии, които са възприели обгрижването им по наследство до ден днешен.
Село Лозен и покраинините му са приютили манастирите „Св.Спас“, „Св.св. Павел и Петър“ и манастира „Св. Димитър“.
Храмът „Св. Димитър“ се намира в покрайнините на селото (в началото на Лозен, на пътя откъм София) и е с голяма прилежаща площ, дарена от християни. Намира се на първия завой водещ към Горни Лозен, съвсем скромна табела показва посоката, която трудно се забелязва за неподготвен посетител.Има спомен в местното население, че на това място някога се е издигал манастир, разрушен по време на турското робство. Потвърждение на това е и наименованието „манастира“, запазено до днес сред лозенчани. Няма точни исторически данни за първоначалното построяване на манастира за съжаление.
Сегашният манастир във вида в който съществува е построен през 1932 година от родолюбивия християнин Алексо Къшов от селото. Алексо и неговото семейство дълги години се грижат и поддържат със средства църковния имот. През 2012 година, църквата е обновена отново с дарения на миряни и официално осветена от Негово Светейшество Патриарх Максим и Софийския метрополит.
Свети Димитър Солунски е светец пострадал в името на вярата в началото на 4 век по време на гоненията на християните. Той бил римски проконсул, но открито проповядвал християнството. Той успял да обърне във вярата много езичници, а след това мъжествено приел мъченическия венец. Светията живял в гръцкия град Солун, но се ползва с особено почитание във всички славянски народи. Главните светини, свързани със св.Димитър се намират в Солун, Гърция в църквата, носеща неговото име. Много храмове носят името на светеца, само в Гърция те са 547.
Жителите на Солун почитат СВ. Димитър като патрон на своя град. Светията е много почитан и в България, затова и много българи се стичат на поклонение пред мощите на светеца в Солун. В България най-старата средновековна търновска църква носи името на светеца и се намира във Велико Търново. Други църкви носещи името на светията са в село Паталеница, Пазарджишко, както и в село Свирачи. Св.Димитър Солунски се почита като покровител на военните. Неговата икона помага на всички, чиято професия е свързана с военното дело. Неговият образ олицетворява обичта на светиите към отечеството. За мъжете, чийто покровител е светецът, иконата защитава от болести и нещастни случаи и помага за постигането на достойно място в обществото.
Източник: https://danielatravel.blog
Легенди
Храмът е посветен на Свети Димитър Солунски, който е роден в Солун през III век. Бащата на Димитър бил управител на града и изповядвал християнската вяра. След смъртта на родителите си, Димитър бил назначен на висок военен пост от император Максимиан, с нареждането да преследва християните. Но Димитър, който бил покръстен още като дете, не изпълнил заповедта, а напротив – започнал да ги закриля и да насърчава разпространението на християнската вяра.
Според историческите източници, когато император Максимиан се завърнал от поход в източната част на Римската империя, спрял в Солун и поискал от Димитър да се откаже от вярата си. Въпреки многократните му увещания, Димитър останал твърд в убежденията си. В резултат на това той бил хвърлен в тъмница, а по същото време прочутият борец Лий предизвиквал осъдените християни на смъртоносна борба, като ги хвърлял върху забити нагоре копия. Оръженосецът на Димитър – Нестор, изпросил разрешение от господаря си да се изправи срещу Лий. Нестор успял да победи Лий, хвърляйки го в пропастта, което обаче довело до гнева на императора. Максимиан заповядал Нестор да бъде обезглавен, а Димитър да бъде прободен с копие, което се случило през 306 година.
Датата на мъченическата смърт на Свети Димитър е 26 октомври. Легендата разказва, че преди смъртта си Димитър поверил своето имущество на своя роб Луп. След смъртта на светеца, Луп взел пръстена и дрехите на Димитър, напоени с неговата кръв, които според вярващите притежавали лечебна сила и лекували солунчани.
Мощите на Свети Димитър били съхранени и положени в сребърен ковчег в малък каменен храм, където също се случвали чудеса. Според преданието, от мощите му текло благовонно миро, поради което Църквата го нарекла Свети Димитър Мироточиви. Запазени паметници от X век също споменават за мироточивите му мощи. Днес тези мощи се намират в голяма базилика, построена на мястото на стария малък храм.
Чудотворната сила на Свети Димитър го утвърдила като покровител на Солун. В деня на неговата памет, 26 октомври, в града пристигат поклонници от целия свят, най-вече от Балканите. Частици от неговите мощи са съхранени и в манастира Ватопед, Пантелеймоновския и Ксенофския манастир, където също се отдава почит на светеца.
Местоположение
Отправи се на патешествие!
