Панчаревски манастир „Свети Николай Летни”
Панчаревският или Урвичкият манастир „Свети Николай Летни“ е действащ манастир без монаси на Българската православна църква, част от Софийската Мала Света гора.
Намира се в най-западната част от Ихтиманския дял на Средна гора – Лозенската планина, на 8 км. югоизточно от центъра на село Панчарево. Разположен е на десния бряг на река Искър в Панчаревския ѝ пролом, близо до крепостта Урвич.
Част е от Софийската „Мала Света гора“ и е бил един от най-големите манастири около София. Той е от типа манастири, изграждани в близост до крепости, което било характерно за Късното средновековие. Заедно с крепостта „Урвич“, Крепостната черква-манастир „Св. Илия“ и Кокалянския манастир „Св. Архангел Михаил“ образуват Урвичкия крепостен комплекс.
Целият хребет Средобърдие по времето на активното използване на крепостта е бил опасан отвсякъде с водите на река Искър, докарвани чрез дига и превръщайки го в непристъпен остров. По този начин крепостта е била обхваната отвсякъде с вода, с изключение на много тясна ивица на север, по посока на Царичина скала. Стръмните урви, гъстите гори, буйната река, отдалечеността от единственият голям път по това време – този от София, през Лозен и Пасарел за Самоков, всичко това е правело мястото на крепостта и Урвичкия манастир почти недостъпно и известно само на местното население.
Не се знае кога точно е основан (вероятно в периода 10 – 12 век), но след падането на България под османска власт манастира е разрушен, а монасите му били изгорени, за което свидетелстват намерени при разкопаване на основите му човешки кости. Възобновяван е на два пъти през XX век – през 1938 г. и 1996 г. чрез дарения и благодарение на Бона Велинова от село Григорево, Елинпелинско, която открива основите му. Ктитор на манастира е Атанас Господинов от Панчарево.
В летописната книга на Урвичкият (Панчаревски) манастир е записано как една нощ баба Бона Велинова, заедно с дядо Божил Коцев, баба Джуджа Коцева, баба Сава, баба Митра Донева от Панчарево, а според други източници и Стамен Велев и други селяни от Кокаляне и Панчарево, отишли в Урвич да нощуват сред гората. Според статии от вестниците това станало в деня пред летния празник „Св. Никола“ в 1928г., когато Бона Велинова отишла в с. Панчарево, поканила за другарки бабите Сава и Спаса и заедно с тях отишла на мястото на манастира. След продължително молене на баба Бона се привидяло точно мястото, където е манастира.
Църквата е построена през 1996 г. върху стари основи. Представлява еднокорабна, едноапсидна безкуполна постройка. Възкръснал за нов живот след дълги години забрава, днес „Свети Николай Летни“ е действащ манастир.
Празникът на манастира е 9 май. Провежда се традиционен събор, който се посещава основно от жители на околните селища, в съзнанието, на които е запазен спомена за това Свято място и преданията около съдбата на „Урвич“.
Източник:
www.pancharevo-bg.com
www.wikipedia.org
Легенди
По времето на цар Асен, манастирът функционирал като свята обител, свързана с крепостта Урвич. Крепостта се утвърдила като резиденция на местния управител през по-късните ХІІІ и ХІV векове. От 60-те години на XIV век, когато османските турци започнали да представляват сериозна заплаха за региона и особено след завладяването на Ихтиман и Самоков през 1372 г., Урвичката крепост придобила важно значение за отбраната на Софийското поле.
Много легенди, предания и народни песни разказват за последните дни на крепостта и манастира, които са стигнали до нас. Според тези разкази, в крепостта и манастира се укрили български боляри, избягали от Търновград, които донесли там спасените си ценности. Въпреки това, някои изследователи смятат, че няма достатъчно доказателства, че цар Иван Шишман е отбранявал Урвичката крепост. Защитата на крепостта се предполага, че е продължила в периода между 1378 и 1382 г. Според тях, атаките на османците срещу крепостта вероятно са продължили само няколко месеца, а легендите за седемгодишни или тригодишни сражения са по-скоро митове. Също така не е ясно дали цар Иван Шишман или някой от неговите братя са водили битките в този район, или може би името на цар Асен, Йоан или Михаил е свързано с тези събития. Според В. Атанасов, около 25 години български войници се сражавали с турците, използвайки Урвич като база. Първоначално ги водел Асен, а по-късно към тях се присъединил брат му Иван Шишман, дошъл от Търново.
Едно предание разказва, че при превземането на Урвичката крепост от османците, в крепостта имало лазарет с 7000 ранени войници, за които се грижели монасите. Всички те били жестоко избити. Според друго предание, над река Искър и вливащата се в нея малка рекичка Ведена, имало висок мост, свързващ двете обители – Урвичката и Кокалянската. Възможно е след падането на крепостта някои от оцелелите защитници да са пренесли ценни предмети и да са ги скрили в Кокалянския манастир. Легендата споменава и за две реликви от времето на Второто българско царство, свързани с името на последния български цар Иван Шишман – известните „царски” чаши.
Местоположение
Отправи се на патешествие!
