Бистришки манастир „Света Петка”
Тропар на Света Петка
О, света Петко, която си тържествуваща майка на небето и всякога най-близко стоиш до своя Жених Христа, непрекъснато се моли за нас, заедно с ангелите, пророците, апостолите и преподобните отци.
Бистришкият манастир „Света Петка“ е действащ мъжки манастир от Х век с храм, посветен на Свети Илия.
Илия е еврейски пророк от 9 век пр. Хр., живял в Древен Израел. За него е писано в Стария завет (Юдейската Библия), Новия завет, Талмуда и Корана, също така е герой от фолклора на различни народи, включително и българския. Почитан е от юдеи, християни, мюсюлмани, бахаи, свидетели на Йехова, мормони и раелити.
Манастирът се намира в местността Калугерови ливади на Витоша, в северозападните покрайнини на с. Бистрица, на около 15 km от София.
Манастирът е основан през Х век, но, както повечето манастири по българските земи, е разрушен при нашествието на османците през ХІV век. След Освобождението е възстановен, построява се и малка черква, просъществувала до 1951 г. През 1956 г. е построена днешната черква. Понастоящем манастирът е действащ. Храмовият празник се чества всяка година на 14 октомври.
Около края на XX век манастирът, който дотогава е девически, става мъжки.
Манастирът се състои от малка църква, жилищни и стопански сгради. Черквата „Св. Илия“ е еднокорабна, едноапсидна, безкуполна и с притвор и камбанария над нея. Кръстът, монтиран на фронталната й стена е тип “Руски кръст”. Осемконечен, с две горни хоризонтални рамена, като по-горното е по-късо и едно трето долно късо наклонено рамо. Най-горното рамо на Кръста на Исус е било предназначено за надписа “Иисус Назарянин – Цар Юдейски”, а най-долното, наклоненото – за да се подпират стъпалата на него – така мъчението било по-продължително и смъртта – по-мъчителна.
Сред стенописите в църквата са изображенията на св. св. Константин и Елена. Император Константин I с подкрепата и благословията на своята майка Ирина, е въвел християнството като държавна религия на Източната Римска империя и може да се смята за родоначалник на православието. Той е инициатор и организатор на Първия вселенски събор, провел се в Никея през 325 г. Съборът е бил свикан, за да се разправи със силната тогава ерес арианството.
До Бистришкия манастир се стига от центъра на село Бистрица, като се продължава още 2-3 километра нагоре по хълмовете на Витоша.
https://shteopitam.blogspot.com/2018/03/blog-post_25.html
https://bg.wikipedia.org/
https://www.bulgariamonasteries.com/bistrishki_manastir.html
Легенди
Бистришкият манастир „Св. Петка” се намира на възвишението северозападно над с. Бистрица, в подножието на Витоша. Разположен е в местност, позната с името „Манастирчето”, „Манастирище”, „Калугерови ливади”.
Местността „Калугерови ливади“ е свързана с множество легенди. Една от тях разказва, че тук са скрити съкровищата на последния български цар Иван Шишман, а в стените на местния храм са зазидани стари ценни книги. Турците искали да намерят тези съкровища, за да подчинят гордото местно население, и затова в края на XIV век разрушили както крепостта, така и манастира. Не е ясно къде точно се е намирала старата църква и какво е било името ѝ, но вероятно е носела името на един от светците, почитани в района – св. Петка, св. Георги или св. Илия. На техните празници местните хора принасяли корбани. Вероятно църквата е носила различни имена в различни периоди, но манастирът никога не е оставал напълно изоставен – винаги е имало някой, който палел свещ в кандилото.
Споменът за една вдовица на име Мария от село Бистрица се пази до днес. След смъртта на съпруга си, тя се преселила в тази местност, построила си колиба близо до аязмото на манастира и живяла там до края на живота си, разказвайки историята на обителта.
По онова време реката Бистрица била златоносна и привличала златотърсачи. Друго предание гласи, че в района имало залежи от желязна руда, което било причина османците да завладеят крепостта.
Местоположение
Отправи се на патешествие!
