Боянската църква „Св. Никола и св. Пантелеймон“

Църквата „Св. Никола и св. Пантелеймон“ в кв. Бояна, София или накратко Боянската църква се отнася към типа двуетажни църкви-гробници с долен етаж, предназначен за крипта (гробница) и горен за семеен параклис. Счита се за църква към извънградската резиденция на феодала, от която тя е била част. Съставена е от три, строени по различно време, постройки, които са свързани в едно цяло.

Първата сграда, в източната част на съвременния комплекс, е църква, строена два етапа в периода X-XII век. Това е малка едноапсидна кръстокуполна сграда с вградени подпори, които формират вписан кръст. Фасадната пластиката на многостъпалните засводените ниши и арките при отворите е допълнена с т.нар. „вълчи зъби“ от поставени неортогонално керамични зидарийни тела при сводовете, тези похвати са прилагани в по-старите български храмове в Търново, Охрид и Костур. В сегашния си вид е завършена през втората половина на XII век, когато е изпълнен първият живописен слой на стенописите.

Църквата е разширена с пристроената през XIII век, като към първата сграда е добавен притвор с поменален кръстокуполен параклис на второ ниво над него. Това разширение е извършено от севастократор Калоян, вероятно управител на Средец при Второто българско царство, поради което тази постройка е наричана и Калоянова църква. Именно то определя храма към типа двуетажни църкви-гробници. При разширението и двете постройки са изрисувани наново, като новите стенописи покриват тези от XII век. Третата, най-западна част на църквата е достроена през 1882 година. По-късно селяните искат да построят по-голяма нова черква, като съборят старата средновековна и възрожденска, но тя е спасена от българската царица Елеонора.

Църквата е известна със забележителните си средновековни стенописи, между които ктиторските изображения от 1258/59 г. на севастократорската двойка Калоян и Десислава и на българското владетелско семейство от това време: цар Константин Тих Асен (1257 – 1277 г.) и царица Ирина.

В четирите пространства (наос, притвор или нартекс, предверие на първия етаж и параклис на втория) на триделната сграда са запазени стенописи, създадени между ХІ-ХVІІ в. Най-голяма площ заемат стенописите от 1258/59 г . На юг от църквата е погребана царица Елеонора Българска (1908 – 1917 г.), втора съпруга на цар Фердинанд Български (княз: 1887 – 1908 г. и цар: 1908 – 1918 г.) и своеобразната спасителка на Боянската църква от разрушение в началото на ХХ в. По царска инициатива в началото на ХХ в. е създаден парка около църквата, забележителен със своите гигантски секвои.

Боянската църква е обявена за народна старина, защитена от държавата през 1927 г. и остава действащ енорийски храм до 1954 г. През 1979 г. е включена в списъка на световното културно наследство под закрилата на ЮНЕСКО под № 42, а от 2003 г. културната ценност е филиал на Националния исторически музей.

След десетилетна реставрация Боянската църква отваря отново врати за посетители през 2006 г. От тогава до сега тя се е превърнала в една от най-посещаваните забележителности на българската столица с над 200 000 посетители годишно.

Към момента за посещение е достъпен долният етаж (наоса, притвора и предверието). Параклисът на втория етаж е затворен за консервация и реставрация.

https://bg.wikipedia.org/

Легенди

Най-известните секвои в България са трите огромни дървета, които се намират близо до Боянската църква. Тези дървета са засадени през 1907-1908 година от княз Фердинанд, като символ на обявената Независимост на Царство България. Фиданките били доставени с кораб от Америка. Секвоите са известни като най-високите дървета в света, живеят повече от 2000 години, като достигат до 115 метра височина и 7 метра диаметър в основата си. Името „секвоя“ идва от индианския вожд на племето чероки, Секвоя.

Тези дървета били възприемани като символични „дървета на живота“ и княз Фердинанд подарявал фиданки на манастирите около София в началото на 20 век. Фиданките идвали най-вече от разсадници в Берлин и Саксония. Секвоите в парка на Боянската църква били засадени по настояване на втората съпруга на Фердинанд, царица Елеонора, която обичала да прекарва времето си там.

 

Царица Елеонора изиграла ключова роля за запазването на Боянската църква. През 1912 година местните жители планирали да разрушат старата църква, за да построят по-голям храм на нейно място. Елеонора обаче успяла да предотврати това, като предложила сделка – платила значителна сума на кмета и с тези пари било купено друго място за нов храм. Според легендата, за да осигури необходимите 50-60 хиляди лева, тя продала семейна огърлица, която някога била притежание на френската кралица Мария Антоанета.

След като успяла да събере средствата, Елеонора финансирала и реставрацията на Боянската църква. През есента на 1917 година тя починала след дълго боледуване и била погребана в двора на църквата. Дълги години след смъртта й, на 12 септември, местните хора и ветера

ни ходели на гроба й, за да поднесат цветя в знак на признателност.

По време на комунизма обаче се появили мрачни истории – партийни ръководители наредили да бъде заличен гробът на Елеонора и да се премахне кръстът, поставен от княз Фердинанд.

Местоположение

Отправи се на патешествие!